Помолиха ме да прочета  един текст пред мен, след това ми зададоха един два въпроса и ми казаха да изчакам. Казах си, айде свърши най-после! Давай да си ходя, но на излизане от студиото, Радомира явно подразбрала тънката ми мисъл, се обърна към мен и ми каза ” Ти нали разбра, че трябва да останеш и да почакаш още малко?”. Е, останах, а това малко беше 3 часа! Докато най-накрая не си чух името сред петимата одобрени!  О, шок! Аз? Радио? Работа! Какво толкова, викам си, знае ли човек? И тогава г-жа Радомира Михова ни обясни, че тя е нашият Програмен директор. Рядко се срещат такива началници!

И се започна one-man show цяла година,  а на оперативки ходехме всяка сряда в дъното на коридора. И всяка сряда Радомира, с един зелен тефтер (няма да го забравя) ни съобщаваше , кой какви ги е свършил, как е говорил, кое –да, кое – не и върху какво трябва да работи още. Работа и забавление. И то, благодарение на Радомира, която никой не наричаше по име, освен на оперативки, а по един специален начин, с уважение към по-големия и можещия. Винаги усмихната, винаги на място, с ум бръснач, много хубав глас, предвиждаше всичко и помагаше на всички! Тя си беше просто нашият ментор. Е, това бяха най-прекрасните ми 3 години на работа. Благодаря, че ме научи на радио, Радомира Михова!!!

 варианти, чрез които да се изложа.  Един ден взех решението за промяна и помолих Радомира за помощ.
Тя ми показа грешките веднага: ударения, диалектни проявления, бързо темпо и неудачния регистър. Започнахме да разиграваме интервютата предварително, да обсъждаме структурата и целта на всяко мое изказване. Самият факт, че професионалист работи с мен по този важен проблем, ми даде голяма увереност. Видях себе си и цялото действие на публичната изява по съвсем друг начин.

Промяната не закъсня. Усетих разликата при едно интервюто с Мая Райкова в БНР през 2016 година – хората наистина ме слушаха и аз говорих така, както винаги съм мечтал! Сега с всяка грешка ставам по-добър и дори се забавлявам на интервюта или публична изява. Усещането е несравнимо! Смятам, че подобен курс трябва да е задължителен в училищата.

Примерите за това са многобройни и до един са свързани с поощряване на инициативността и развитието на устойчиво мислене в устойчива среда.
Дикцията е основата на радиото. Тя започва с учленяването на всички звукове в даден език и създава навици за тяхното вярно и активно изговаряне. Образуването на отделни звукове в устата се нарича артикулация. Правилното дишане и ясната дикция са необходимист за всеки журналист. Наред с това от Радомира Михова е помогнала много за правилната ми постановка на гласа.

Поставеният глас е по-богат и по-плътен и се чува по-ясно. Наред с това благодарение на нейните наставления съм постигнал много и по отношение на правоговора. Правоговорът е наука, която създава навици за овладяване на литературната реч. Нужни са воля, постоянство и желание за работа за правилен говор, обхващаш всички области на езика – фонетика, морфология, синтаксис, лексика и ударение.
Познанията и уменията на Радомира Михова в посочените области помогнаха и на мен да се усъвършенствам като професионалист и личност в избраното от мен кариерно поприще.”