Проф. Инна Пелева

Като говорим, трябва да сме искрени

Проф. д.ф.н. Инна Пелева е литературен историк, преподавател в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Лектор по Българска литература от Освобождението до края на Първата световна война, Етнология на литературата, История и етнология на новата българска литература, Етнокултура и медии, Памет и забрава в културата

Завършила СУ „Св. Климент Охридски”, специалност „Българска филология”, специализирала Култура и литература на Българското възраждане.
Автор е на монографични изследвания за Христо Ботев, Иван Вазов, Алеко Константинов, Йордан Радичков, на книгите: Деца на по-малки богове (2012), Георги Марков. Снимки с познати (2017), През това време (2020), както и на учебници по литература.

В Деня на народните будители с проф. Инна Пелева разговаряме за думите, словото, гласа, книгите, авторите, будителите, литературата, образованието.

като преподавател:
Живият контакт е най-хубавото, което можем да имаме изобщо в битието ни на човеци.
Благодарна съм, че могат да ме чуват студентите ми и да задават въпросите си, ако и да не е комуникацията в пълния обем на възможностите ни, по-добре така, отколкото никак.

като литературен изследовател:
Стигнали сме до десети том на избраните съчинения на Радичков. Един от най-странните и интересни умове, които са говорили на български.

като читател:

 Много рано прочетох книги, които не би трябвало. Спомням се една много ранна среща с “Декамерон”. Нищо не може да замени срещата ни със Сароян, Чехов, Хемингуей.. Трябва да препрочета „Големите надежди“ на Дикенс. Чета философия, социология, политология.

 за Деня на народните будители:

Това, което е колективен дух, колективна душа, създадено е, отгледано е от българската литература, от българските текстове. Това, което е преживяване на общностна съдба, идея за НИЕ, този усет за принадлежност на участ е произведено от литературата – от Паисий насетне.

за гласа:
Обичам да разказвам, обичам да говоря. Като говорим, трябва да си даваме сметка, че пренасяме послания. Успешното говорене е онова, което казва смислени неща, онова което има и преносна информация, но и отношение, но и оценъчност, но и в това говорене личи собственият ангажимент – някаква страст, някаква привързаност, това винаги въздейства на аудиторията. Трябва да сме искрени.