Проф. д-р Пламен Арабов

Нека човек се замисля над всичко, което го заобикаля!

Проф. д-р Пламен Арабов е легендарен преподавател  в АМТИ „ Асен Диамандиев“  гр. Пловдив. Роден в гр. Добрич. Завършва СМУ във Варна и консерваторията в гр. София. Преподава над 40 г. дисциплини като солфеж, хармония, цигулка. Има издадени множество трудове по солфеж и хармония: „Упражнения по хармония на пиано“; Хармония с аранжиране за хор“; „Задачи по хармония“ „Практически курс за музикално-слухово обучение“; „Песни за народен хор“ и най-новата „Фолклорна дълга“.

Като преподавател:
Обучението има задачата да създаде и музикална грамотност – писменост за музиката, която е въпрос на учене. Защото както човек може да говори от малък до голям, без да знае да чете и пише, така може и да слуша музика без да умее да я запише и без да знае как изглежда тя. А обучението предполага именно това – вид писменост, грамотност за слуха.
–
Боравенето с гласовата интонация, не само за пеене, но и за говорене, е със силно въздействие пред аудитория и в обикновен разговор. Монотонното мрънкане, спънато, безизразно говорене е дефект, който трябва да се отстрани.
–
Един оратор ползва гласа си за внушение, за сугестия. Има връзка между говоримият език и музикалният език – едното да влияе на другото.
–
В личен план:
Баща ми беше човек, който обичаше да пее и свиреше на акордеон, колкото да си подкрепя пеенето в компания. Майка ми никак не умееше, но пък тя беше тази, която настояваше да започна музикално обучение още от дете на цигулка. Това е инструментът, с който продължих в музикалното училище във Варна, после в консерваторията в София.
–
Като педагог:
В долапа имам две дипломи за висше образование – едната е за цигулка, другата е за музикална теория. Когато дойдох в Пловдив, първо започнах да преподавам не едно, не две, а три неща. Имах клас по цигулка, имах групи по солфеж, имах и групи по хармония. Но тези,  на които съм преподавал солфеж, казаха: „Вие ми отворихте ушите и моженето и чуването:“!

–
Важно е педагогът да има подготовката, но освен това е важно да има и комуникативни умения, а те се създават във времето, не са дадени така. Има хора, които знаят много, но никога не успяват да бъдат добри педагози. Мисля си, че не съм от тях. Обратното – това, което зная, успявам да го предам и достъпно, и впечатляващо, и запомнящо се.
–
За студентите в АМТИ:
Фактите са красноречиви и за съжаление тъжни- няма желаещи, както преди.
Има изчезващи инструменти..
Сега са много пеещите.
–
За песенните формати:
Те са озаглавени така по инерция, то вътре в тях има най-малко песен. Има много … „химия“. То са чудеса за гледане, то са светлинни ефекти, движещ се фон от балерини и малко остава за това, което носи заглавието – песен, пък и песента е толкова и тя украсена с толкова ефекти от техника, че без тях е нищо. Беквокалите са това, което прави сега песента.

За конкурсите и журирането:
Конкурсът бил честно състезание? Нищо подобно!
Всеки от журито преследва свои интереси, класациите не са действителни.
Боли ме, когато някое дете си тръгва огорчено от това, че се е представило добре и не е класирано на полагаемото място.

Проф. д-р Пламен Арабов 

08.12.2020 г