Неда Антонова

Бъдещето е като вярата: всеки го възприема като своя необходимост

Неда Антонова е родена на 28 ноември 1940 година в плевенското село Николаево. Завършила е Института за култура в Санкт Петербург. Работила е като журналист, редактор в художествената редакция на Военно издателство „Свети Георги Победоносец“. Основател е на списание „Отечество“. Член е на Съюза на българските писатели.
Тя е автор на тетралогията „Памет“: „Войната свърши в четвъртък“, „Не умирай вместо мен“, „Ангела“, „Приют за щастливи“, както и на трилогия за юноши: „Обичам те, вълк“, „Вълк на покрива“, „Разбивачи на касички“. Други нейни романи са „Три кита в аквариума“, „Лобният път на сърцето“, „Надали“, „Полугол и полугола“, както и трилогията „Вино“: „Вино и молитви“, „Вино и оръжия“, „Вино и чудеса“. Написала е повестта „Ирма, жената на бог Марс“, но и на пиесите „И слезе Господ на земята“, поставена в Театъра на армията, „Гълъб за сърдечни послания“ и „Звезда от последна величина“ – в телевизионния театър, както и стихосбирката „Повторими неща“.
Огромен читателски интерес има в последните години трилогията „Възкресените“: „Царица Елеонора Българска“, „Неговата любима. Ботев и Венета – баладата на века“, романа за Васил Левски „Любовта и смъртта на първия след Бога“ , също така книгата за „Преподобна Стойна – неканоничната светица“ и романът „Безмълвие“, посветен на Паисий Хилендарски“. Последната й издадена творба през 2020 година е „Пепел от мислеща тръстика“ – сентенции и кратки прозрения. Някои нейни романи са преведени на френски, руски, чешки и полски език.
Неда Антонова е единствената жена носителка на наградата „Златния меч“ за най-добър разказ на списание „Български воин“. Има награди от Националния фонд „Развитие“, Националния център на книгата, български организации в страната и чужбина.
Писателката живее, твори и работи в град Търговище.

ЗА ТВОРЧЕСКИЯ ПРОЦЕС

„Бъдещето никога не ме е привличало по много причини, а миналото има две особени обстоятелства, които станаха причина да пиша именно на историческа тема. Първата е моето селско детство, не можех да мисля по друг начин, освен чрез героите от притчите, приказките, идиомите на селския бит и другото обстоятелство –  от писателя тогава се искаше да хвали социализма и стана така, че си избрах историческата тема, а българската история е много богата.“

*

„Заглавието е много важен момент и понякога го избирам не само аз, а по някакъв случаен импулс. Често пъти то няма общо с книгата. Първото изречение, последното изречение и заглавието – това са трите най-важни момента в нашата работа.“

*

„Най-важното е как темата намира автора. Защото  не винаги ние я търсим. Често пъти някаква дреболия, някаква реплика чута или срещнато изречение става причина. Ето, например за Царица Елеонора четях нещо за нестинарите и изведнъж срещнах едно изречение, че нестинарството и спасената от Царица Елеонора Българска Боянска църква е нашият принос в Предренесанса. Аз за пръв път чувах за тази царица. Това беше като пробождане…“

*

„Често пъти в нашата писателска работа щукват мисли, които никога преди това не са  минавали през ума.“

*

„Нямам обяснение за някои реплики и някои формули и формулировки, които чувам на сън. Имах такъв случай, когато не знаех защо искам да напиша книгата за Левски, но много исках. И го видях  написано на лист : Левски не е убиец!. Кой, защо и как, аз нямам обяснение.“

*

ИЗВОРИТЕ НА ВДЪХНОВЕНИЕ

„Народната поезия, народният сказ, така да се каже, формират вкуса още съвсем в началото и едно от нещата, които най-много и сега обичам, това са образите в народните песни, сравненията и този много стегнат изказ. Освен богата метафоричност, слогът е много привлекателен. А изреченията напомнят на народни хора, заради ритмите им.“

*

„Противопоставях плодовете на своята детска фантазия. В началото на втори клас разказах на съучениците си, че съм ходила лятото на небето, возила съм се на облак, яла съм небе.“

*

„Баба не само ми разказваше приказка. Тя прибавяше случки, които са се случили на нея или на някого в селото, срещи с животни – вълци, лисици… Следователно необходимостта от изказ, от изразяване, е вкоренена в човека.“

*

„В кръвта ми е народното творчество, повече от всичко друго.“

*

„Има поколенческа вътрешна готовност към новото, към прогресивното, към интересното и онова, което не знаеш.“

*

„Общуването с децата е изключително  преживяване. Възвръщаемостта на тази енергия, която учителя влага, е огромно. Достатъчно е детето да те  погледне с лъчезарните си очета, достатъчно е да те прегърне и да каже- госпожо, много си хубава. Те реагират на всяка интонация, на всяка пауза дори, не на дума.“

*

„Българинът има усещането си за принадлежност към нация и усещането си за земя.“

*

„Когато се правят характеристики за националния характер, за българина като такъв, трябва да се има предвид, на какво той е способен в своите върхови моменти. Защото войните са ни изправяли очи в очи, самият народ е виждал себе си именно в тези върховни моменти, в кризисни ситуации.

ПРЕДСТОИ

„Проклятието да си царска дъщеря“

„ Става дума за българската княгиня Кера Тамара, която като дете е годявана и омъжвана два пъти. Вторият й брак е със султан Мурад и нейното влияние върху него показва, че тя е успяла да задържи с 18 години цялостното превземане на България от турско робство. Сега ми предстои пътуване до Одрин, старата столица, по времето  на Мурад. Искам да видя един много интересен музей на лечебното изкуство, тъй като по това време, Кера Тамара е била свидетел, как старите лечители лекуват чрез звука на водата.“

Неда Антонова

Записът е осъществен в „Студио РЕ“ на 21.05.2021 г