0882 887 531 glas@radomira.bg

сезон 1, ЕПИЗОД 5

“Возила съм се на облак, яла съм небе”

Писателката Неда Антонова се връща назад във времето, в бедните години след войната, когато е била дете, слушала е народните притчи на село Николаево и приключенията на дядовците й като воини в Първата Световна война, Балканските войни или на гурбет в Мисисипи, САЩ. Разговаряме в Студио РЕ за историята ни, за уроците, за учителите и децата, които учим, както и за романа, който вече има заглавие: „Проклятието да си царска дъщеря“.

Неда Антонова - "Возила съм се на облак, яла съм небе"

от Радомира Михова | Това е моят глас

Гост & Екип

Неда Антонова

Радомира Михова

Ефтим Чакъров

 

Следвайте ни

Spotify link
Stitcher Podcast link
Google Podcast link

Неда Антонова

Бъдещето е като вярата: всеки го възприема като своя необходимост

Неда Антонова е родена на 28 ноември 1940 година в плевенското село Николаево. Завършила е Института за култура в Санкт Петербург. Работила е като журналист, редактор в художествената редакция на Военно издателство “Свети Георги Победоносец”. Основател е на списание “Отечество”. Член е на Съюза на българските писатели.
Тя е автор на тетралогията “Памет”: “Войната свърши в четвъртък”, “Не умирай вместо мен”, “Ангела”, “Приют за щастливи”, както и на трилогия за юноши: “Обичам те, вълк”, “Вълк на покрива”, “Разбивачи на касички”. Други нейни романи са “Три кита в аквариума”, “Лобният път на сърцето”, “Надали”, “Полугол и полугола”, както и трилогията “Вино”: “Вино и молитви”, “Вино и оръжия”, “Вино и чудеса”. Написала е повестта “Ирма, жената на бог Марс”, но и на пиесите “И слезе Господ на земята”, поставена в Театъра на армията, “Гълъб за сърдечни послания” и “Звезда от последна величина” – в телевизионния театър, както и стихосбирката “Повторими неща”.
Огромен читателски интерес има в последните години трилогията „Възкресените“: „Царица Елеонора Българска“, „Неговата любима. Ботев и Венета – баладата на века“, романа за Васил Левски „Любовта и смъртта на първия след Бога“ , също така книгата за „Преподобна Стойна – неканоничната светица“ и романът „Безмълвие“, посветен на Паисий Хилендарски“. Последната й издадена творба през 2020 година е „Пепел от мислеща тръстика“ – сентенции и кратки прозрения. Някои нейни романи са преведени на френски, руски, чешки и полски език.
Неда Антонова е единствената жена носителка на наградата “Златния меч” за най-добър разказ на списание “Български воин”. Има награди от Националния фонд “Развитие”, Националния център на книгата, български организации в страната и чужбина.
Писателката живее, твори и работи в град Търговище.

|

ЗА ТВОРЧЕСКИЯ ПРОЦЕС

„Бъдещето никога не ме е привличало по много причини, а миналото има две особени обстоятелства, които станаха причина да пиша именно на историческа тема. Първата е моето селско детство, не можех да мисля по друг начин, освен чрез героите от притчите, приказките, идиомите на селския бит и другото обстоятелство –  от писателя тогава се искаше да хвали социализма и стана така, че си избрах историческата тема, а българската история е много богата.“

*

„Заглавието е много важен момент и понякога го избирам не само аз, а по някакъв случаен импулс. Често пъти то няма общо с книгата. Първото изречение, последното изречение и заглавието – това са трите най-важни момента в нашата работа.“

*

„Най-важното е как темата намира автора. Защото  не винаги ние я търсим. Често пъти някаква дреболия, някаква реплика чута или срещнато изречение става причина. Ето, например за Царица Елеонора четях нещо за нестинарите и изведнъж срещнах едно изречение, че нестинарството и спасената от Царица Елеонора Българска Боянска църква е нашият принос в Предренесанса. Аз за пръв път чувах за тази царица. Това беше като пробождане…“

*

„Често пъти в нашата писателска работа щукват мисли, които никога преди това не са  минавали през ума.“

*

„Нямам обяснение за някои реплики и някои формули и формулировки, които чувам на сън. Имах такъв случай, когато не знаех защо искам да напиша книгата за Левски, но много исках. И го видях  написано на лист : Левски не е убиец!. Кой, защо и как, аз нямам обяснение.“

*

ИЗВОРИТЕ НА ВДЪХНОВЕНИЕ

 

„Народната поезия, народният сказ, така да се каже, формират вкуса още съвсем в началото и едно от нещата, които най-много и сега обичам, това са образите в народните песни, сравненията и този много стегнат изказ. Освен богата метафоричност, слогът е много привлекателен. А изреченията напомнят на народни хора, заради ритмите им.“

*

„Противопоставях плодовете на своята детска фантазия. В началото на втори клас разказах на съучениците си, че съм ходила лятото на небето, возила съм се на облак, яла съм небе.“

*

„Баба не само ми разказваше приказка. Тя прибавяше случки, които са се случили на нея или на някого в селото, срещи с животни – вълци, лисици… Следователно необходимостта от изказ, от изразяване, е вкоренена в човека.“

*

„В кръвта ми е народното творчество, повече от всичко друго.“

*

„Има поколенческа вътрешна готовност към новото, към прогресивното, към интересното и онова, което не знаеш.“

*

„Общуването с децата е изключително  преживяване. Възвръщаемостта на тази енергия, която учителя влага, е огромно. Достатъчно е детето да те  погледне с лъчезарните си очета, достатъчно е да те прегърне и да каже- госпожо, много си хубава. Те реагират на всяка интонация, на всяка пауза дори, не на дума.“

*

„Българинът има усещането си за принадлежност към нация и усещането си за земя.“

*

„Когато се правят характеристики за националния характер, за българина като такъв, трябва да се има предвид, на какво той е способен в своите върхови моменти. Защото войните са ни изправяли очи в очи, самият народ е виждал себе си именно в тези върховни моменти, в кризисни ситуации.

 

ПРЕДСТОИ

Проклятието да си царска дъщеря“

Става дума за българската княгиня Кера Тамара, която като дете е годявана и омъжвана два пъти. Вторият й брак е със султан Мурад и нейното влияние върху него показва, че тя е успяла да задържи с 18 години цялостното превземане на България от турско робство. Сега ми предстои пътуване до Одрин, старата столица, по времето  на Мурад. Искам да видя един много интересен музей на лечебното изкуство, тъй като по това време, Кера Тамара е била свидетел, как старите лечители лекуват чрез звука на водата.“

Неда Антонова

Записът е осъществен в “Студио РЕ” на 21.05.2021 г

Неда Антонова

Романи

БЕЗМЪЛВИЕ

Отец Паисий е останал в нашето съзнание като побелелия монах от читанките. Неда Антонова, след дълги години на проучване, ни го описва като различен човек. Човек от Бога и за Бога. Жив човек.  Петър Баанов, светското име на Паисий, е висок, рус и синеок младеж, достатъчно образован за своето време. Той е изпълнен с енергия и обладан от амбиция да живее във Виена, да търгува в тамошната кантора на брат си Вълчо, там да се задоми и децата му да не бъдат “робове”… Но Петър извършва грях – неволно убива момичето, което харесва. И вместо към Виена, животът му поема към монашеската килия при брат му Лаврентий в Хилендар, за да търси опрощение. Следват десет години, за които и до днес историята и манастирските хроники мълчат. Години на странстване, време на мизерия, смъртни опасности, унижения, разкаяние и любов. Бяла лястовица за простите хора в селата и черна овца сред манастирското братство, проигумен Паисий накрая намира път за спасение на душата си. Той посвещава остатъка от своя живот, за да даде на българския род памет и история.

ЦАРИЦА ЕЛЕОНОРА БЪЛГАРСКА

Фердинанд се жени за Елеонора, а Елеонора се омъжва за България.

“И се появиха Князът и Княгинята хванати под ръка: той висок и пълен, облечен в пълна генералска униформа със всички отличия, бавен, леко накуцващ, полуобърнат към Нейно Височество с доволния поглед на човек, яхнал расов кон… И тя – с дълга шия и благороден овал, висока и стройна, обгърната от бяла лионска коприна с толкова проста и изискана кройка, че правеше фигурата й да изглежда изящна и безспорна като формула или афоризъм. Всяко прибавяне към този величествен силует би накърнил кристалната му и смайваща цялост. Княгиня Елеонора не беше нито млада, нито особено красива. Но бе толкова естествена в своята царственост, че изглеждаше непостижима за всяко друго чувство, освен възхищение.”

За деветте години на своето царуване – бляскавите и трагични години на балканските войни – от мащеха на височайшите сираци, царица Елеонора не превръща в Майка на Отечеството, наречена от световната преса “Коронованият ангел на България”.

Последното ѝ желание е изпълнено: погребана е в светата българска земя, до стената на Боянската църква, която лично спасява от разрушаване и така я подарява на поколенията и на света.

СЪВЪРШЕНАТА

„Съвършената. Преподобна Стойна, неканоничната светица“  е първата книга, посветена на последната българска светица, която все още не е канонизирана от Светия Синод на БПЦ.  Но Преподобието, както са я наричали съвременниците й, живеещи в Пиринска Македония, е увековечена от народната любов и признание още през 20-те години на ХХ в. Народът я нарича Преподобна Стойна, в православната и католическата църква преподобна означава категория светец за човек от църковния клир, който в земния си живот се е отдал на монашество и аскетизъм. Това е единствената категория светци, които биват признати за такива само поради чисто духовните си подвизи. След кончината й през декември 1933 г. името и делата й постепенно потъват в забвение, но през последните десетина години славата на светостта й отново обходи цялата страна. А мястото, където е погребана, вече е известно като Малкия Йерусалим, защото там целогодишно се стичат хиляди поклонници от цяла България, от Гърция, Македония, Сърбия и Русия.

Преподобна Стойна е пратеник на Бога – за спасение на вярата – пророчица и мъченица, тя е изпратена за изпитание на пътниците, които си отиват и за надежда на пътниците, които идват.

ПЪРВИЯТ СЛЕД БОГА

„Първият след Бога – Любовта и смъртта на Васил Левски“. Това  е роман за Васил Левски, нов и необикновен прочит на неговата участ на жертва и саможертва, която век и половина съзнателно се премълчава: Защо Дякона е осъден на смърт за убийство по показанията на един единствен свидетел, без да са потърсени други? Защо още в начало на процеса великият везир е поискал Левски да бъде непременно обесен? Защо граф Игнатиев е толкова доволен от присъдата, че бърза да докладва на Петербург за „щастливия изход от Софийската афера“?

Освен любовната драма на Апостоля, тук оживява и неговата трагичната самота в битката  му срещу двете империи – османската поробителка и бъдещата руска освободителка.

НЕГОВАТА ЛЮБИМА

Романът „Неговата любима. Ботев и Венета – баладата на века“ е посветен на любовта между Ботев и Венета. „Венета е била връстница на Ботев – немлада, разведена, с едно дете. За онези години това е била катастрофална репутация. Не е била красива, не е била богата и е била неграмотна. Но той казва на един свой приятел: „Тя не ми е жена по църковните тефтери или по гражданските свидетелства. Тя ми е либе…” Това вече значи нещо…”

Епизоди в подкаста

Епизод 04: Ина Кънчева – На сцената взимам честността и силата на намерението!

Епизод 04: Ина Кънчева – На сцената взимам честността и силата на намерението!

Световноизвестното българско сопрано Ина Кънчева споделя за осмислянето на красивото звукоизвличане, за ролите, сцената, публиката, общуването, учителите, мисията да образоваш.

Епизод 03: Проф. д-р Пламен Арабов – Дано времето не обезцени хубавото!

Епизод 03: Проф. д-р Пламен Арабов – Дано времето не обезцени хубавото!

Разговаряме с проф. д-р Пламен Арабов за хармонията и любимата дума, която може би се променя във времето. За тайната и смисъла на умението да предаваш знание повече от четири десетилетия!

Pin It on Pinterest